Последния път си поговорихме за преминаването от традиционни настолни игри, като Monopoly (Монопол), към по-комплексни такива, като Talisman и World of Warcraft, The Board Game. Разгледахме и новите механики, с които те ни запознават, а именно – постоянни герои със собствени умения и битки с фантастични зверове или пък други играчи (бойна система). Също така в Talisman видяхме и идеята за различни зони в които играчите могат да попадат по време на играта.

Днес ще разгледаме един друг жанр настолни игри, различен от приключенските, а именно стратегическите игри. Както името предполага, в тях играчите използват стратегия за да покорят опонентите си. Този жанр често заема реални исторически събития като тематика. Някои са по-абстрактни, а други пък се опитват да симулират всеки малък детайл на полесраженията. Нека разгледаме два примера и видим какви механики се използват.

Първо ще обърнем внимание на игра, наречена Combat Commander.

The Box Art for CC Europe

One of many scenarios in Combat Commander.

В Combat Commander двама играчи разиграват битки от WWII. Първо играчите избират определена битка (Scenario), която да разиграят, след което според правилата на избраната битка те поставят своите стартови единици (взводове) на бойното поле. В зависимост от избраната битка се определят и какви са стартовите единици за всеки играч, техните крайни цели и понякога дори какво могат да използват по време на играта (може да има наказания или бонуси за едната или другата страна).

Терена в Combat Commander е разделен на хексове (шестоъгълници), като всеки такъв представлява зона, в която може да се намира една единица. Играчите могат да движат своите войски от хекс на хекс, а при атака трябва да измерват т.нар. Line of Sight (видимост) от хекса на атаката до хекса цел чрез линия. Гори, храсти и сгради пречат на видимостта – точно както в истинския живот.

В Combat Commander се използват карти за да се задават команди на различните единици на бойното поле. Всеки от играчите има тесте карти с различни Заповеди и Действия и такива карти се играят всеки ход.

Using cards both players give orders to units on the battlefield.

И така, както споменахме, на всяка от тези карти има Заповед (Order) и Действие (Action). Заповедите най-често са атака или движение, докато Действията са ситуационни умения на единиците. В играта има много позиционна стратегия (къде да разположите войските си), както и стратегия, свързана с това как да изиграете правилно картите в ръката ви – понякога обаче играч може да няма правилните такива за да се справи с дадена ситуация и се налага да импровизира.

Използването на видимост (line of sight) и чувството на играча, че е като истински командир на бойното поле, придават на Combat Commander реалистично и автентично усещане на полесражения от WWII. От друга страна, не всички стратегически игри са  свързани с директни битки, войници и оръжие – някои от най-големите битки се водят далеч от полезрението на света. За да илюстрираме това следващата стратегическа игра, която сме подбрали симулира един съвсем различен тип война. Играта се казва Twilight Struggle и ще попиташ за какво става дума?

Box Art for Twilight Struggle

Точно така, става дума за Студената Война. Единият играч поема ролята на САЩ, а другият на СССР – скопчени в политическа битка, докато се надпреварват за най-модерното оръжие и първата стъпка на Луната. В Twilight Struggle играчите не контролират армии, с които да покоряват враговете си. Вместо това, те се внедряват в различни държави, разпространявайки идеологията си или организирайки преврати.

Използват се три тестета карти, които се добавят в опрелени моменти от играта и символизират различни периоди във времето, като се започва от Early War (Веднага след WWII), премине се към Mid War (Кубинската Криза, Фидел Кастро, Доктрината Брежнев, Кухненските Дебати) и накрая към Late War (Желязната Лейди Маргарет Тачър, Администрацията Рейгън).

These cards drive the game.

Картите в Twilight Struggle могат да бъдат използвани за едно от две неща - Операция (Ops) или Събитие (Event). Силата на операцията е числото в горния ляв ъгъл на карите – когато играч направи операция, той може да повиши политическото си влияние в една или повече държави, според силата на операцията, или да направи преврат в избрана от него държава. Когато играчите правят преврати DEFCON-а пада – ако някога достигне позиция ЕДНО, играчът, причинил това, е започнал Глобална Термоядрена Война и губи играта веднага! От друга страна пък, винаги може да се използва карта за Събитието, написано на нея.

Играчите се редуват да играят по около 7-8 карти на ход, след което теглят нови 7-8 карти и започват отначало. Картите могат да бъдат събития на САЩ (бяло), на СССР (червено) или неутрални. Когато се играе противниково събитие (често няма как да избегнеш това да ти се паднат противникови събития и да трябва да ги играеш), то този играч се възползва от числото за операция на картата, но събитието винаги се случва, помагайки на Вашия противник!

Играта продължава, докато някой не достигне 20 точки или не минат всичките 10 хода.

A game in progress.

В заключение, трябва да отбележим, че не всички стратегически игри са на тематика WWII! Има стратегически игри на много различни тематики – от по-предвидимите фентъзи и исторически, като Runewars или Civilization, The Board Game, до много странни такива – като игра, в която караш бъги по тропически острови в търсене на съкровища (Tobago).

Следващия път ще разгледаме някои други механики в стратегическите игри, като resource management, worker placement и area control в игри като StarCraft, The Board Game.

Ако искаш да виждаш ревюта и повече статии на тема настолни игри – остави ни коментар!